Jun 8, 2015, 12:48 AM  

Видение 

  Poetry » Civilian
332 0 0
Съвестта ми мъртва я видях,
просната и бездиханна,
обгърната в настъпващия грях,
надвесен върху стъпките и – пролет ранна…
Поискала бе повече във черно време,
потърсила бе бистрата вода,
готова бе и всичко да поеме,
уверена в полагащата ней съдба.
Подминала лъжовен и измамен бряг,
в сражения със ослепяващ жупел,
неподчинената на ледения впряг,
събаряна и пак в стремление към своя купол. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??