15.01.2016 г., 13:02

Видях... а да не бях

523 0 5

 

Отметнах пелената пред очите,
и вместо светлина какво видях,
парад на пустотата във душите,
и манифести за пари и грях.

Огледах се... безизразни лица,
и сякаш всички са умрели,
доволни зомби с ледени сърца,
омраза с пустота в едно се сплели.

Видях... промити мозъци сивеят,
видях безумен фалш и грозота,
тук там по двама-трима се белеят,
а всички други сливат се с калта.

Видях... а искам да не бях...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Виждаме ги, но какво можем да направим, за да променим това, щом те не искат. Поздрави и хубав ден Цвети!
  • Цвети,все някой трябва да ги види.Явно съдбата е избрала теб.Поздравления!!!
  • Благодаря ви!!!
  • Така е! Поздравления за стиха!
  • Да, много тъжна е гледката на вертикалните покойници. Точно нея описваш ти, Цвети. Прилича на гледката, която са представлавали ослепените Самуилови войници. Тук-там сред тях се мерне някой с по едно око. Много силно стихотворение, характеризиращо до болка духовното състояние, в което е изпаднал хомо сапиенс след хилядолетната си "еволюция". Поздравление и най-висока оценка!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...