Видях го да плаче
Усмивката - възможно най-ефектна.
На врата му ланец от злато блести,
а очите му хврлят дяволски искри.
Кара с двеста спортната си кола,
винаги печели на бой в бара,
в града го знаят като "Тежкара".
Може да има всяка жена,
взел е всичко от живота.
Но знаете ли? Видях го да плаче...
Свел глава, като дете,
с ръкав си бършеше сълзите.
Мъжът-мечта беше паднал на колене
и молеше за капка щастие.
Самотен бил, щом затвори очи,
а леглото му - пълно с жени,
нямало смисъл това,
копнеел за истинската жена.
Видях го, облян в сълзи,
но даже така, пак беше секси.
Срещам го, но сега е различно,
не въздишам, а отминавам безразлично.
Хей, момичета, изправете глава,
Дон Жуан е самотен и често плаче за това!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Георгиева Всички права запазени
Не че искам да се измъквам, но сълзите ми не бяха истински - просто нова стратегия за сваляне на свястни' момичета :P