21.06.2007 г., 10:58

Видях го да плаче

1.1K 0 10
Прическата му е перфектна.
Усмивката - възможно най-ефектна.
На врата му ланец от злато блести,
а очите му хврлят дяволски искри.
Кара с двеста спортната си кола,
винаги печели на бой в бара,
в града го знаят като "Тежкара".
Може да има всяка жена,
взел е всичко от живота.
Но знаете ли? Видях го да плаче...
Свел глава, като дете,
с ръкав си бършеше сълзите.
Мъжът-мечта беше  паднал на колене
и молеше за капка щастие.
Самотен бил, щом затвори очи,
а леглото му -  пълно с жени,
нямало смисъл това,
копнеел за истинската жена.
Видях го, облян в сълзи,
но даже така, пак беше секси.
Срещам го, но сега е различно,
не въздишам, а отминавам безразлично.
Хей, момичета, изправете глава,
Дон Жуан е самотен и често плаче за това!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диди Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересена идея.Харесва ми...продължавай
  • ВЕЛИКО!!!!!СТРАХОТНО!!!!!УНИКАЛНО!!!!
  • Хмм, много е хубаво. Благодаря, че си написала цял стих за мен, но все пак защо като си ме видяла да плача, не дойде при мен и не ме утеши Не че искам да се измъквам, но сълзите ми не бяха истински - просто нова стратегия за сваляне на свястни' момичета :P
    Като изключим по-горе написаното от мен, стиха ти е много добър - чудесна работа'
  • Данчето Христова пееше:
    не вярвай на сълзите в мъжките очи!
  • По-добре богат и тъжен, от колкото беден и тъжен.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...