ВИДЯХ ОЧИТЕ ТИ...
ВИДЯХ ОЧИТЕ ТИ
Видях очите ти.
Небето бе събрано в тях.
Как странно светеха зениците
запалени от огнен грях.
Ти ли измисли този свят тъй вълшебен...
Ти ли ме накара
да се чувствам потребна
и да живея за тебе...
Бог ме наказа да горя
на вечната клада във Ада...
Защо?
От обич ли да страдам?
Не зная.
Къде ли е Рая..??
Видях очите ти.
Небето бе събрано в тях.
Как странно светеха зениците
запалени от огнен грях.
Ти ли измисли този свят тъй вълшебен...
Ти ли ме накара
да се чувствам потребна
и да живея за тебе...
Бог ме наказа да горя
на вечната клада във Ада...
Защо?
От обич ли да страдам?
Не зная.
Къде ли е Рая..??
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Жекова Всички права запазени
