Jan 12, 2007, 9:48 AM

ВИДЯХ ОЧИТЕ ТИ...

  Poetry
1.3K 0 4
ВИДЯХ ОЧИТЕ ТИ

Видях очите ти.
Небето бе събрано в тях.
Как странно светеха зениците
запалени от огнен грях.

Ти ли измисли този свят тъй вълшебен...
Ти ли ме накара
да се чувствам потребна
и да живея за тебе...
Бог ме наказа да горя
на вечната клада във Ада...
Защо?
От обич ли да страдам?
Не зная.

Къде ли е Рая..??

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Жекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....