Видях те навън
***************
Видях те навън сред цветята унесена,
в слънце обляна, с развята коса,
в края на лятото слънчево-есенна
към мене погледна, помаха с ръка.
Усмихнах се леко и ти се усмихна,
погледна ме топло със черни очи
и в някаква нежност сърцето притихна
и топлият вятър нашепна - Мълчи!
Сякаш от страх между нас се изви,
сгърчи се бясно и после изчезна,
в очите запали милиони искри
и блесна пред мен красотата ти звездна.
Аз се затичах и ти се затича,
с ръце отворени ти ме прегърна,
златна река по косите потича
и вятърът ето отново се върна.
Изви се, изсвири и после те грабна,
отнесе те нейде далече от мен,
в огън запали ме, сърцето отслабна,
направи ме тъжен човек - уморен...
И ето, видях те сред цветята унесена,
в слънце обляна, с развята коса,
в края на лятото слънчево-есенна,
към мене погледна, помаха с ръка.
17.09.1987г
На фона на последните ми два стиха предхождащи този, този е... Райска градинка. :) :) :) :)
***************
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
