6.02.2010 г., 23:42 ч.

Вие сте бездарници! 

  Поезия » Гражданска
1414 0 13

Понякога си мисля за неща,

Които никой друг не иска да измисли.

Понякога ги пиша, без да ща,

Разсипвам си мастилото по листа.

Разхождам се по него с ръка,

Рисувам думи, пиша изречения.

Понякога и  просто си стоя

И водя мои лични размишления.

Понякога порязвам се нарочно,

Понякога оставям си кръвта

Да се процежда, монотонно, между редовете,

Понякога го правя ей така.

Зазиждам в тетрадки свойте спомени,

Самотни са, като листа отронени,

на старото дърво в къщата на баба ми,

в селото, което вече няма го.

Понякога, но не и винаги,

Съм истински, но само мислено.

И мисля си дали е правилно

Да бъда истински, когато писва ми,

Да се разхождам в театър,

Да ходя на театър, за да виждам истински.

Понякога чета и книги,

Понякога са комикси за батман.

По-често искам да съм себе си,

Най-често се намирам пак там,

От където съм потеглил с мастилница.

Там сме аз и още няколко самотници.

Голи сме, задаваме въпроси на съдбите си.

Отричаме съдбата, вярваме в бог, говорим си.

Неверници до мозъка на костите.

Молим се един на друг,

Един на друг споделяме,

разтваряме всемирния боклук

и го разпределяме.

В три коша за отпадъци.

Омраза, нетърпимост и вредни навици.

 

И там вас няма ви!

 

© Нечарм Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??