Вие сте бездарници!
Понякога си мисля за неща,
Които никой друг не иска да измисли.
Понякога ги пиша, без да ща,
Разсипвам си мастилото по листа.
Разхождам се по него с ръка,
Рисувам думи, пиша изречения.
Понякога и просто си стоя
И водя мои лични размишления.
Понякога порязвам се нарочно,
Понякога оставям си кръвта
Да се процежда, монотонно, между редовете,
Понякога го правя ей така.
Зазиждам в тетрадки свойте спомени,
Самотни са, като листа отронени,
на старото дърво в къщата на баба ми,
в селото, което вече няма го.
Понякога, но не и винаги,
Съм истински, но само мислено.
И мисля си дали е правилно
Да бъда истински, когато писва ми,
Да се разхождам в театър,
Да ходя на театър, за да виждам истински.
Понякога чета и книги,
Понякога са комикси за батман.
По-често искам да съм себе си,
Най-често се намирам пак там,
От където съм потеглил с мастилница.
Там сме аз и още няколко самотници.
Голи сме, задаваме въпроси на съдбите си.
Отричаме съдбата, вярваме в бог, говорим си.
Неверници до мозъка на костите.
Молим се един на друг,
Един на друг споделяме,
разтваряме всемирния боклук
и го разпределяме.
В три коша за отпадъци.
Омраза, нетърпимост и вредни навици.
И там вас няма ви!
© Нечарм All rights reserved.
