Виелица
875
0
0
Виелицата говори ми в стихове,
не спира да нашепва страховити думи.
Снежинките, остри като кратки мигове,
не спират да пробождат плътта ми.
Времето сякаш спряло е изведнъж,
няма кой да го накара да тръгне.
Самотата се носи нашир и надлъж,
няма кой да я накара да мръдне.
Тъмнината обвива постройки и пътища,
поглъща и уличните лампи дори.
Незнайни остават тъмните друмища,
както сега, така и преди.
Ще дойде ли утрото преди да умреме,
когато всичко е обсипано в бяло?
Ще дойде ли топлото светлото време,
когато всичко е ясно и цяло?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Карина Костадинова Всички права запазени
