Виж ме пак

Погледни в очите ми,

но виж под клепките,

не само звездиците по миглите.

Изтръгни най-нежния ми стон

от устните, 

настръхнали от нецелуване.

Гали ръцете ми,

пясъчни, детски,

дето лицето ти нежно държат.

Шепти в косите ми,

заплетени от слънцето, ухаещи на лято.

Целуни ме по всички онези места,

които ме правят специална,

за да се чувствам различна в ръцете ти.

Отпивай ме бавно,

сякаш съм скъпо, отлежало уиски,

без да можеш да забравиш вкуса ми.

Ухаеш на мен и това те кара да се усмихваш...