Виждам сенки и бледи лица,
виждам улици празни...
Виждам шума на беззвучни места,
където те търся с надежда...
Чувам те... викаш ме сякаш...
а когато обърна се... няма те!
Искам те... искам те... няма те...
и няма как да бъдеш до мен...
Виждам, но сякаш безока стоя си,
търся те напразно с поглед
навлажнен и чакащ...
Виждам те във всяко лице,
усещам и парфюма ти близо до мен...
Желая те... толова силно, че
обръщам се след всеки ъгъл сив...
Чакам те отново на познатата спирка...
чакам те да дойдеш и да ме отведеш завинаги!
© Силвия Всички права запазени