Вик
481
0
1
Когато в очите ми сълзи
напират,
когато душата от болка
крещи,
безкрили мечтите бъзмълвно
умират
и нежност няма в твойте
очи.
Аз моля дърветата с шепота
нежен,
моля тревите с аромата
зелен,
да ти напомнят моята
обич,
просто да ти напомнят
за мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лиляна Стаматова Всички права запазени
