Винаги до нас е любовта
... И тръгна тя да търси любовта.
Омръзнало и бе да живее сам-сама.
Върви по улиците на града,
измокрена до кости от дъжда,
надявайки се някой да я срещне,
загрижено да я прегърне и попита:
„Кого очакваш да се появи отсреща?“
и „Що ти тъй самотно скиташ?“
И както си вървеше в тоз проливен дъжд,
тя спря, глава надигна и замръзна.
Застанал бе пред нея хубав мъж.
Погледна го, понечи да си тръгне...
Но той я хвана нежно за ръката,
придърпа я към себе си и я прегърна.
И изведнъж забрави тя за самотата.
Обърна се, с целувка му отвърна.
И в този миг престана да вали...
Те тръгнаха да крачат из града,
сякаш никога сами не са били
и винаги до тях е била Любовта!
© Магдалена Гроздева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Димитров, това е наистина голямо признание за мен, тъй като съм сравнително начинаещ автор. Щастлива съм, че съм успяла да ти въздействам по този начин. Поздрави
-
Много благодаря! Винаги вярвам в хепи енд-а и много се радвам, че ти е харесало.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
