Винаги ще ми липсваш

Прекрасно е... Събуждам се и отварям очите си с усмивка.
Поглеждам навън... Слънцето погали нежно лицето ми.
Приказен сън се разхождаше през нощта без почивка...
Пак същият чуден сън, в който ти живееш в сърцето ми.
... КРАЙ!!! Мисля, че нямам какво повече да кажа...

Може би ще дойде ден, в който ще си кажеш:
"О, Боже... Коя беше тази жена? Коя е тя?
Докато я лъжех... Тя знаеше, че отново я лъжа...
Защо ми вярваше? Защо не ме разобличаваше?
Безсрамно се преструвах... Унижавах я...
Крадях от чувствата й... На друга ги дарявах.
Измъчвах я безмилостно... Злорадо й се подигравах...
Изпитвах удоволствие когато жестоко я ранявах.
Докато нощем тя плачеше за мен... Аз се забавлявах.
Любовният заряд... Емоциите, с които ме изпълваше...
Безскрупулно ги трупах в себе си и на друга ги отдавах.
Тя знаеше, че я мамя. Преглъщаше всичко и ми прощаваше.
Коя е тя? Вместо да си тръгне обидена... Винаги оставаше...
Ръката ми държеше. Помагаше ми когато съм изплашен.
Зареждаше ме с позитивизъм... Постоянно в мен вярваше.
Доверяваше ми се напълно... Искаше да бъда все по-добър.
... Щастие безгранично ми пожелаваше...
Когато тя ми каже: "Обещавам!" Винаги го спазваше...
Не забравяше... Влагаше смисъл в думата...
Когато аз изричам: "Обещавам..." За мен това е само дума.
Изричам я просто така, за да я измъчвам...
Защото зная, че тя още се надява и ме чака.
Защо й позволих да ме обича? Заслужавам ли я?
Прекалено силна е за мен тя... Затова я мразя...
Ненавиждам я... Защото иска с щастие да ме накаже.
Защото иска от мен усмивката си да покажа...
Затова я наранявам, за да ме забрави и остави...
Защото струва ми се, че се чувствам по-добре...
Когато съм самотен, изоставен и нещастен.

Затова не се разкрих пред теб напълно...
Защото знаех кой си всъщност.
А ти за мен ще разбереш коя съм...
Когато стане прекалено късно.
Пожелавам ти никога да не ти липсвам...
Както ти винаги до болка ще ми липсваш.
А сега... Отвори си нова, чиста страница...
В която на друга любов ще се присмиваш.

24.04.2009 г.