ВИНОТО НА СЪЛЗИТЕ
От виното на сълзи –
дълго пих…
Пияна съм.
И още ме опива
магията на
неизплакан стих…
И болката -
от истина...
Горчива!
По ветрове,
къде ли не, пилях –
мънистата на чувства
черно-бели?
Танцувам…
С Огъня!
Как оцелях?
Горят зеници,
на възбог поели…
Чужд или свой
не ме прониза?
В гръб.
Сърцето ми прелива…
Чаша свята!
Наздраве, Дух,
познал какво е скръб!
За ангелите –
слезли на
Земята…
ПавЛина СТАМЕНОВА
© Павлина Стаменова Всички права запазени
Харесах (не)изплакания ти стих!
Поздрав!