Защо сбъдваш чужди мечти,
нараняваш всичко в нея разбери.
Тя искаше всичко това,
което на друга подаряваш сега.
Морският пясък, топли вълни,
нейната мечта ти съкруши.
Вече не обича морето,
дори изгуби си сърцето.
Мечтата и беше, като на малко дете,
обеща- "ще ходим на море".
Излъга детето, а душата и отлетя,
мечтата вече няма цена.
Момче, погуби днес едно дете,
Просто съществува пред света,
а на сърцето има белег от сълза.
Кой е виновен, виновен за това?
© Едмона Нейчева Всички права запазени