26.03.2022 г., 13:45

Виновен

650 0 0

Защо сбъдваш чужди мечти,

нараняваш всичко в нея разбери.

Тя искаше всичко това,

което на друга подаряваш сега. 

Морският пясък, топли вълни,

нейната мечта ти съкруши.

Вече не обича морето,

дори изгуби си сърцето.

Мечтата и беше, като на малко дете,

обеща- "ще ходим на море".

Излъга детето, а душата и отлетя,

мечтата вече няма цена.

Момче, погуби днес едно дете, 

Просто съществува пред света,

а на сърцето има белег от сълза.

Кой е виновен, виновен за това? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Едмона Нейчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...