5.10.2022 г., 14:32  

Виновен съм

1.5K 7 25

Виновен съм, тотално пред жената:

Пред моята навъсена жена.

Че щом я пожелая - във кревата,

то нея вечно мъчи я глава.

 

Че как се върна вкъщи със заплата,

с изкарани със много пот пари,

мангизите ми, грабва ги, горката!

Оставяйки ми шепичка трохи.

 

Че щом ме види седнал на дивана

да зяпам на екрана някой мач,

тя грабва във ръцете два тигана,

понякога и тежкия ни сач!

 

Че винаги намира - к’во да върша:

Бельото всекидневно й пера.

По три пъти чинии дневно бърша!

А нощем й приготвям баклава!

 

Прозорците, през седмица ги мия!

Пердетата ги гладя всеки ден!

Как мерне тоалетната чиния,

аз зная, че ще зяпне право в мен!

 

Виновен съм, дори, когато става

нацупена от някой кофти сън.

Когато в наш’та скапана държава

дъждът не спира месеци навън.

 

Виновен съм, но вече не издържам.

Ще взема да изпълня своя дълг:

За дънер - във гората ще я вържа!

Дано я припознае някой вълк!

 

 

Юри

Йовев

Октомври

2022 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Краси, Валя, виновен съм! 😊
  • Е то вие мъжете сте си виновни по дифолт де, какво толкова
  • Дени, днес времето ще бъде хубаво. Ще измия прозорците и ще сготвя една мусака! 😀😀😀
    Стихосбирката ти е страхотна! 👍
  • Леле, какъв работен мъжжжж! И колко виновен! 🤣😂
  • Много неща мога да готвя Роси, даже и реване! 😀

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...