Сякаш Господ ми каза думи две:
"Бъди щастлива..."
И сякаш аз му отговорих: "Не,
не ми отива..."
Сама отхвърлих щастието свое,
аз сама го заличих...
Сама избягах от сърцето твое,
въпреки, че знаех, че боли...
Ти дойде и ме повика онзи ден.
Застана на моята врата.
Всичко мое изгаряше в мен,
за миг повярвах в любовта.
А как бързо само краят дойде.
С бурята усмивката ми отлетя.
Вятърът всичко свято ми отне,
защото аз сама го пожелах...
Но истински не го желаех.
Загубих те, защото се страхувах.
Загубих те, защото знаех,
че не мога да не те загубя...
Ако твоя беше вината,
всичко щях да ти простя.
Но аз усещам тъгата,
която ме кара себе си да виня...
Виновна съм, че те загубих.
Виновна съм, че някога те пожелах.
Но виновна ли съм, че се влюбих?
Или просто искам да не се виня...
Аз сама затворих вратата ти към мен.
Аз сама посрещнах самотата.
Но, когато съдбата ми се усмихна онзи ден,
бях най-щастливата на земята...