Виновната
1.1K
0
2
Боли от неизказаните думи.
Минути тъй минават в тишината.
А мисли бясно блъскат се в ума ми,
опитват да намерят в теб вината.
Сама виновна съм – това го зная,
и ти го каза – търсих си белята.
Забавно бе, но влюбих се накрая...
Отдавна вече плащам си цената.
Осъдих се сама да те обичам
и да те чакам всеки ден с надежда.
Сега дори до края да отричам,
към миналото тайничко поглеждам.
Усмихвам се и спомням си очите.
Ръцете помня... помня и страстта ни.
Сега от теб останаха сълзите,
напомнящи за нас и любовта ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Лишева Всички права запазени
