t.lisheva (Теодора Лишева)
7 10
13.10.2017 г., 0:21 ч.

Виновната 

  Поезия » Любовна
721 0 2

Боли от неизказаните думи.

Минути тъй минават в тишината.

А мисли бясно блъскат се в ума ми,

опитват да намерят в теб вината.

 

Сама виновна съм – това го зная,

и ти го каза – търсих си белята.

Забавно бе, но влюбих се накрая...

Отдавна  вече плащам си цената.

 

Осъдих се сама да те обичам

и да те чакам всеки ден с надежда.

Сега дори до края да отричам,

към миналото тайничко поглеждам.

 

Усмихвам се и спомням си очите.

Ръцете помня... помня и страстта ни.

Сега от теб останаха сълзите,

напомнящи за нас и любовта ни.

© Теодора Лишева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??