Виновници
Виновници
(на М.)
Ако в теб е паднал мрак, слънцето ли е виновно?
Плачеш, сестро...Значи пак бъркаш любовта с любовник!
Без любов (за кой ли път!) търсиш нещо земно, здраво...
Празен, даже слънчев кръг не халка, верига става!
Нали искаш свобода, не поредните окови?
Все не вярваш на юнак...Все се плашиш от разбойник...
Все си носиш на чело на самотница печата.
Закърнялото крило, женското, товар го смяташ
и под него (на твой гръб!) пъхаш всякаква възможност.
Мъжките крила в калъп сплескани, тежат безбожно!
Прекаленият светец и във Рая не се вписва,
но от грешник като теб и на дявола му писва!
Не чертай в небе врата с надпис:„Дом за земни цели“
Загуби се в любовта и домът ще те намери!..
Виждам...Мислиш ме за враг. Тръгваш си (ех!) дваж по-клета...
.................................................................................................
На коравата глава плаща сметките...сърцето.
п.п.Мноооого обичам да дойде някоя приятелка, да ми се заоплаква от вратата от последния „неблагодарник“ и да ми иска съвет какво да прави...А такива дал Господ, сигурно защото на мен всичко ми е на шест и в личен, и професионален план и ...а бе, всякак!Пък и умът ми прелива и имам да раздавам...
На тези които се усмихнаха на горните редове, защото се познаха в тях, споделям, че мислех да го сложа в хумористични, но се отказах. Майтап с чужди сълзи не върви. Но искрено се ядосвам, като видя някой стойностен, интелигентен човек да пилее чувства и енергия от години за едни и същи, меко казано, грешки.
Лека вечер на всички прочели!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Божилова Всички права запазени
