Вината е  твоя,  животе мрачен,

виновен си за детските и женски сълзи.

Вината е  твоя, животе коварен,

затрил си хиляди, хиляди мечти.

В ръцете си сълзи събирам,

ручей златен от погубени мечти,

но винаги ще чакам, животе мрачен,

всичко туй, що ти ми взе.

В очите си цветове ще пазя,

в сърцето си туй, що ти ми взе,

с ръцете си небе ще галя,

а звездите ще топлят наместо моето сърце.

Виня те, затова че бурите рушат ни,

рушат туй, що градихме с голи ръце.

Виня те, за това че след слънце мрак полазва,

а ний срещу теб безсилни сме.

Не сърди се, животе, ти на мене,

не сърди се, че тъй аз те виня.

След всяка буря слънце над нас се смее,

може би запазил си за край това.