Вирусът за който носим маска
Светът се свива под невидима заплаха,
а колко много видими проспа?
Платнена маска скрива ни лицата,
над друга от двулична суета.
А помня нявга, в по - студени зими,
които някои до днес наричат тежки -
със ръкавици, шал, нозе в ботуш от гуми,
до пролетта стояхме край бумтящи печки.
И песен бе, в смълчаните полета...
И пушеха над преспите комини...
Какво ли бълваха?
Ех, всеки се досеща!
Но просто ги забърсваха от скрина.
А днес от всичко най-ни трябва маска.
И метър два, от чужди и познати!
Но вътрешно отдавна носим каска
и сред тълпата най-сме непознати.
И всички носим вируса отдавна
и той от дълго време ни отделя,
досущ е той, като корона славна
що цар от простолюдие разделя.
И също тъй е той високомерен,
и тъй налага своя карантина
но него щаб не бори извънреден
ни някой нейде търсил е ваксина.
А този вирус бавно ни погубва,
и вирус по заразен е от всеки,
додето не преборим егоизма -
зад маска ще се скриваме довеки!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислав Ангелов Всички права запазени
.
