кумеца (Румен Ченков)
400 1922
8.11.2005 г., 20:18 ч.

ВИСОЦКИ 

  Поезия
870 0 4

ВИСОЦКИ

 

Ти бе кумир приживе. Бе любим

на хиляди. На хиляди бе рупор.

И твоят глас хриплив, неумолим,

разстрелваше неправдите от упор.

 

Китарата бе твоят автомат,

а песните ти – твоите патрони.

В един объркан, неприветен свят,

ти искаше злините да прогониш.

 

И с глас – камбана, ти донесе смут,

печелейки любов, но и омраза.

Не беше дипломат. Не бeше шут.

Ти бе за всички властници проказа.

 

А за приятелите беше Божи дар,

опора и томителна надежда.

В мъглата на застоя – ярък фар,

към който заблудените поглеждат.

 

Гласът ти днес пак призивно ехти,

събаряйки представи остарели.

И днес, като преди, живееш ти

в сърцата и душите наболели.

 

1994 г.

© Румен Ченков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно стихотворение, браво, Румене! Моите поздравления за този стих. Висоцки беше цяло явление, жалко, че младите хора все по-малко знаят за него. От мен (6). Веси
  • Не само кумир, ТОЙ беше БИЧ БОЖИ! ГИГАНТ висок метър и шесдесет! Той беше велика СИЛА, не даваща на властимащите спокйствие! Бог да го прости! Да Румене, и ти чудесно си го описал! От мен една 6-ца за дарбата ти!
  • През лятото видях как песните на Висоцки вдигнаха на крак една моя болна приятелка ... Толкова е заразяващ!
  • Чудесно е,но да беше написал едно и за Окуджава
Предложения
: ??:??