ВИСОЦКИ

Nov 8, 2005, 8:18 PM

Poetry

921 0 4

ВИСОЦКИ

Ти бе кумир приживе. Бе любим

на хиляди. На хиляди бе рупор.

И твоят глас хриплив, неумолим,

разстрелваше неправдите от упор.

Китарата бе твоят автомат,

а песните ти – твоите патрони.

В един объркан, неприветен свят,

ти искаше злините да прогониш.

И с глас – камбана, ти донесе смут,

печелейки любов, но и омраза.

Не беше дипломат. Не бeше шут.

Ти бе за всички властници проказа.

А за приятелите беше Божи дар,

опора и томителна надежда.

В мъглата на застоя – ярък фар,

към който заблудените поглеждат.

Гласът ти днес пак призивно ехти,

събаряйки представи остарели.

И днес, като преди, живееш ти

в сърцата и душите наболели.

1994 г.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Веси (Весела Кънчева)

2006-08-23T20:58:16+03:00

Много силно стихотворение, браво, Румене! Моите поздравления за този стих. Висоцки беше цяло явление, жалко, че младите хора все по-малко знаят за него. От мен (6). Веси
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

2006-02-01T11:42:11+02:00

Не само кумир, ТОЙ беше БИЧ БОЖИ! ГИГАНТ висок метър и шесдесет! Той беше велика СИЛА, не даваща на властимащите спокйствие! Бог да го прости! Да Румене, и ти чудесно си го описал! От мен една 6-ца за дарбата ти!
Дора (Дорика Цачева)

2005-11-18T11:00:47+02:00

През лятото видях как песните на Висоцки вдигнаха на крак една моя болна приятелка ... Толкова е заразяващ!
zara (Здравка Маринова)

2005-11-09T16:57:35+02:00

Чудесно е,но да беше написал едно и за Окуджава