ВИСОЦКИ
ВИСОЦКИ
Ти бе кумир приживе. Бе любим
на хиляди. На хиляди бе рупор.
И твоят глас хриплив, неумолим,
разстрелваше неправдите от упор.
Китарата бе твоят автомат,
а песните ти – твоите патрони.
В един объркан, неприветен свят,
ти искаше злините да прогониш.
И с глас – камбана, ти донесе смут,
печелейки любов, но и омраза.
Не беше дипломат. Не бeше шут.
Ти бе за всички властници проказа.
А за приятелите беше Божи дар,
опора и томителна надежда.
В мъглата на застоя – ярък фар,
към който заблудените поглеждат.
Гласът ти днес пак призивно ехти,
събаряйки представи остарели.
И днес, като преди, живееш ти
в сърцата и душите наболели.
1994 г.
© Румен Ченков All rights reserved.
