2.03.2011 г., 22:59

Високо горе

815 0 1
По повод чествуването на 03.03.2000 г
на връх Шипка.

Високо горе в планината
вихрушка бяла се върти.
Плющят от болка знамената
пред заснежените врати.

И паметникът гордо вдига
нагоре каменната си снага,
върхът му небето достига,
сковано от студа и от снега.

И страшно гледа българският лъв
към скритите в мъгла предели
и спомня с мъка българската кръв,
чедата му що са пролели.

О, Шипка бяла, пак сме ний събрани
на тебе, връх величествен и горд,
да почетем героите-великани,
живот отдали за своя народ.

Стоят бойците, мръзнещи от студ,
и здраво стискат своите автомати,
те чакат за приветствений салют
днес кметове, министри, депутати.

Но те са долу в своите мерцедеси
и няма горе днес да се качат,
защото само жалки интереси
ги карат тука да се появят!

Защото вече ний сме разделени
от обичта към този вечен връх.
Едни го любим със сърца ранени
и той за нас ще бъде вечно пръв.

А другите със каменни сърца са,
те роби са на златния телец
и времето душите им отнася
от този връх безмерно надалеч!

А ти, Българийо, не ще загинеш,
защото твойта младост е със тебе,
чрез нея силата ти ще премине
към бъдното, от корена ти древен!

А сега, 11 години по-късно, на 03.03.2011 дали нещо вече се е променило?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...