27.02.2013 г., 8:44

Високо горе...

700 0 1

 

ВИСОКО ГОРЕ...

 

                    На един бивш депутат

 

Пое те оня вятър животворен,

разлистил вчера храсти и дървета,

и ето те над нас – високо горе,

и ето те – облакътен в небето,

и ето те над всичко и над всички,

над уличната кал, над сивотата –

и другаруваш с облаци и птички,

и пиеш слънце, дишаш топъл вятър...

 

Навярно друг е погледът отгоре,

различни са мащабите на дните –

изглеждат дребни къщите и хората

за тези, дето гонят висините.

И делничната глъчка не долита,

и не достига уличната врява

до сините пространства, сред които

денят ти лесен весело минава.

 

Крепят те горе ветровете свежи

на вчерашната лудост непонятна,

но нямаш ти на птиците летежа

и пъпна връв те свързва със земята.

Аз не забравям – сам те пратих горе

и позволих да литнеш нависоко,

но кой е пуснал сред небето корен

и кой е гледал плод с небесни сокове?

 

Простено ти е да забравиш всичко –

да мислиш, че си покорил простора,

да виждаш несъществени, мънички

дворове, къщи, улици и хора;

да мислиш, че за тебе само свети

доброто слънце и ти дава сила...

 

Ти виждаш себе си орел в небето,

аз виждам само шарено хвърчило.

 

Издигна те нагоре топъл вятър,

но аз канапа в шепата си стискам!

Това е участта на хвърчилата

и на безкрилите пилоти рискът –

красиви, леки, с птиците да спорят,

завиждайки им тайно за крилата,

над калната земя, високо горе...

 

…но просто за забава на децата.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Приказка за стълбата"!С днешен прочит!"Това е участта на хвърчилата..."Но тези шарени хвърчила не са детски и не са безобидни!Те са част от отровата на времето!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....