MisteriaVechna (Misteria Vechna)
250 237
17.11.2019 г., 23:25 ч.

Вкоренено 

  Поезия
685 0 2

Корените ти са някъде под мен, 

сплетени от необходима близост. 

Подканени да хранят сили на стъбло, 

бутано от неспокоен вятър, 

издирват пътя на водата

и я спират, колкото да ни утоли. 

Утихне ли, разбирам, къде съм се подпряла, 

клоните ми свикнали на завет, 

не се отдръпват забързани към светлината. 

Научих се, как след вятъра

пристига следващ, всеки с нестабилен нрав, 

а на опората трябва да се вярва

и подсилва коренът, за който се държи. 

© Misteria Vechna Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добре е да познаваме корените си и тези около нас също. Не се знае, кога ще се наложи да се държим за тях. Поздрави, Роси!
  • Дълбоко корените ни са сплетени и се обичат! Друидите са го знаели. Дърветата са новата ми страст! Поздравления!
Предложения
: ??:??