Nov 17, 2019, 11:25 PM

Вкоренено 

  Poetry
687 0 2

Корените ти са някъде под мен, 

сплетени от необходима близост. 

Подканени да хранят сили на стъбло, 

бутано от неспокоен вятър, 

издирват пътя на водата

и я спират, колкото да ни утоли. 

Утихне ли, разбирам, къде съм се подпряла, 

клоните ми свикнали на завет, 

не се отдръпват забързани към светлината. 

Научих се, как след вятъра

пристига следващ, всеки с нестабилен нрав, 

а на опората трябва да се вярва

и подсилва коренът, за който се държи. 

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре е да познаваме корените си и тези около нас също. Не се знае, кога ще се наложи да се държим за тях. Поздрави, Роси!
  • Дълбоко корените ни са сплетени и се обичат! Друидите са го знаели. Дърветата са новата ми страст! Поздравления!
Random works
: ??:??