10.11.2021 г., 10:33 ч.

Вкусът на живота 

  Поезия » Любовна
438 4 10


Тя дава радост, после си я взима.
Какво си мисли, кой я знай?!
След кратко лято идва  зима.
Сняг, студ и вятър точат се без край.
Съвсем е пусто и ти е унило.
Живееш ден за ден,
но то не е живот.
Все спомняш си, какво е бѝло,
че любовта е редкоземен плод.
Цъфти, узрява, преминава,
съвсем е близко, протегни ръка.
Защо стоиш, какво ти става?!
Тя трае миг. Опитай я сега.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво е да обичаш, защото те избива на стихотворения.
  • Кратко и вярно, това е вкусът на живота! Поздравления
  • Много истинско, хареса ми!
  • Хм, благодаря, Сенд (и за първото и за последното изречение) А иначе от сливови костилки, съм чувала, се прави чудесно лекарство против кашлица
  • Разбираш от метафори, ти! А понякога, намираш само костилката. Всичко е до късмет. Дано, да го имаш!
  • Така, така, ама може и да е започнал да гние и да горчи
  • Плодът е апетитен, но всъщност не знаеш какво ядеш, както и при любовта. Понякога е слива, понякога е праскова или кайсия, понякога е смес.
  • Съгласна съм, Сенд, ако трябва да съм честна, аз също не се определям като поетеса Да кажем, че сме "пишещи хора, които изразяват емоция и изпитват удоволствие от това" Този плод шарафуга изглежда доста апетитен Ама нека да не спамя хубавото стихотворение...
  • Благодаря, Иве! Аз твърдя, какво ли не?! Нескромно е, да се определяш за поет, още повече за професионален, както правят някои, защото това не е професия, а начин на светоусещане. Поетът може да има всякаква професия, миньор, зидар, стругар, бизнесмен, дори депутат, но това е за битието. Писането е за удоволствие. Та... плодът на любовта се казва шарафуга и е кръстоска между слива, праскова и кайсия.
  • Сенд, виждала съм да твърдиш в някои коментари тук, че не си поет. Ами аз харесвам начина, по който пишеш, пък ако ще и да не си поет!
Предложения
: ??:??