21.06.2010 г., 12:55

Вкусът на щастието

1.3K 0 0

Вкусът на щастието


Красива, нежна и много дива,

като порцеланова кукла, но не и чуплива,

обича купони и луди глави,

аз съм момичето, което не се страхува да лети.

Живея за момента, за мига,

скоростта на живота е моята дрога,

дори и да не вярваш, мога и сама,

тази вечер няма да се прибирам у дома.

Слънце през деня, звездата през нощта,

за всяко момче съм момичето-мечта,

но аз съм влюбена в кръглата луна,

само очаквам голямата вълна.

Не е толкова трудно да се забавляваш,

лошо падаш, но смело продължаваш,

почувствай нежния морски бриз - последвай го,

цял живот не го изпускай - преследвай го...



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...