Вкъщи
На моята крайпътна гара,
боядисана в светлозелено,
е осем часът,
а тогава
минава транзитно локомотив
по посока на щастието.
Жалко, че съм заета,
иначе щях да го хвана.
Боядисвам небето в лилаво
и си изрязвам триъгълник.
Вземам си резен от диня
и ето ти лодка
в морето от слънчева бира.
После си правя вечеря
от мандаринено жегаво лято
и зеленчукова паста със сирене.
Тъмното е прегърнало светлото,
а ти издишваш окръжности
безкофеинова гореща нощ
от димящата си тънка цигара.
После ги вплитам в оградата
и си оставям най-тясното кръгче
да ми бъде венчален приятел.
Усмивките ги облягам на скута ти.
Есента е изпрала престилката си,
а Караман не спира да лае.
Време е да се прибирам вкъщи.
Баба и дядо ме гледат отгоре.
П.С.: Благодаря на всички за случайното или редовно посещение на страницата ми, за прочитите, коментарите и хубавите думи. Радва ме вниманието Ви. :) Успех на всички и до нови срещи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
