Влакът ми се запиля
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара.
Не чакам друг,
просто нозете ми
бетонни колци -
са побити...
Очите ми немигащи
семафори се взират
в безкрайна пустота.
Ръцете ми са празни,
увиснали, ненужни,
не даряват...
Мислите се ровят
в спомени кървящи...
Разстилаща се
сива светлина
пробутва ми надежда.
Влакът ми се запиля,
омърсено цветето сълзи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
