14.09.2005 г., 21:46 ч.

Влакът ми се запиля 

  Поезия
737 0 3
На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара.
Не чакам друг,
просто нозете ми
бетонни колци -
са побити...
Очите ми немигащи
семафори се взират
в безкрайна пустота.
Ръцете ми са празни,
увиснали, ненужни,
не даряват...
Мислите се ровят
в спомени кървящи...
Разстилаща се
сива светлина
пробутва ми надежда.
Влакът ми се запиля,
омърсено цветето сълзи...

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Друг влак ще дойде,по-красив и по-точен,влак,който заслужава да влезеш в него
  • Влакове много Галка, а ти пътуваш в този който е в самата теб и цветето сълзи, ама разпуква в слово и това е красотата на смисъла...
    Поздрав!
  • Интересна идея..Гале!Мисля,че трябва да оправиш първите два реда..Поздравче,мило!
Предложения
: ??:??