Sep 14, 2005, 9:46 PM

Влакът ми се запиля 

  Poetry
739 0 3
На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара.
Не чакам друг,
просто нозете ми
бетонни колци -
са побити...
Очите ми немигащи
семафори се взират
в безкрайна пустота.
Ръцете ми са празни,
увиснали, ненужни,
не даряват...
Мислите се ровят
в спомени кървящи...
Разстилаща се
сива светлина
пробутва ми надежда.
Влакът ми се запиля,
омърсено цветето сълзи...

© Галя Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Друг влак ще дойде,по-красив и по-точен,влак,който заслужава да влезеш в него
  • Влакове много Галка, а ти пътуваш в този който е в самата теб и цветето сълзи, ама разпуква в слово и това е красотата на смисъла...
    Поздрав!
  • Интересна идея..Гале!Мисля,че трябва да оправиш първите два реда..Поздравче,мило!
Random works
: ??:??