На перона чакам моят влак -
бави се, не идва още
и може би е нужно пак
информация от диспечера да взема.
Но всеки път, когато питам,
е трудно той да отговори
и казва ми: - Момиче спри,
недей да бързаш много ти!
С търпение ти ще го дочакаш -
Влакът на несбъднати мечти.
И той ще те откара в рая,
там - при твоите звезди.
Аз дочаках моят Влак,
нищо че е вече есен
с дъх омаен, с аромат,
с пълна жар, в сърцето с песен.
Тръгнах без да знам къде,
може би към идващата зима,
но щастлива съм за туй,
че дочаках и видях - ЩАСТИЕ ИМА!!!
© Маги Всички права запазени