23.03.2007 г., 18:12

Влюбена жена

1.4K 0 9

Влюбена жена

Слънчево момиче,
лек ден ти пожелава.
С първа пролет те поздравява
и с маргаритена си усмивка
сърцето ти сгрява.

Душата и пее,
лицето и грее.
Получила цвете
от своя любим.
Пеперудена нежност от нея струи.

Иска тя сякаш
със своята нежна, добра
и поетична душа,
да зарадва
хората по света.

На всеки от сърце да дари китка
прекрасна бяла влюбена маргаритка.
И да няма вече сълзи в хорските очи 
в душата им само пролет да цъфти.

Приятелче мило,
не свеждай глава свенливо .
Какво те тъй безпокои.
Слънчево момиче пред тебе стои.
Усещаш свежо ухание  на пролетни цветя.

Кръвта в теб май закипя.
В очите й искрящи,
ти виждаш познато сияние...
А  къдрите и буини
ти напомнят непокорно държание.

Дъхат ти май спря,
от тази ефирна красота.
А тя помахва ти за сбогом с ръка
и преминава покрай теб
със същата усмивка и финес .

Събудила бе в тебе интерес.
Изпращаш я с поглед мил
и в  теб се прокрадва мисълта:
"Нима това беше пролетта."
А истината е една:

Покрай теб
мина просто
една
влюбена
жена!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стами Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...