Душата ми - от бури наранена,
сърцето ми - тревожно от любов,
ръцете ми - две птици уморени,
очите ми - изгарящи от зов.
Към теб летя насъне и наяве,
обичам те незнайно докога,
споделям всяка радост, всяка тайна,
защото аз съм влюбена жена.
Не се раздаваш, криеш си сърцето,
мълчиш и ме измъчваш в самота,
но аз горя за двама ни, аз чакам,
душата ти да срещне любовта.
Как искам в този миг да ме познаеш,
не бляскава, без грим и суета,
магьосница - чаровна, всеотдайна,
една красиво влюбена жена.
© Даниела Атанасова Всички права запазени