MariaMustakerska (Maria Mustakerska)
705 623
21.08.2023 г., 8:07 ч.

Влюбеният месец 

  Поезия » Любовна
247 1 4

 Влюбеният месец

 

В малка къщичка в гората,

в горски свят и красота

си живеела самичка

най-красивата мома.

 

От дете била сираче,

гледали я две сърни,

не ѝ давали да плаче,

искали да не тъжи.

 

Месечко  самотен бродел

късно, късно през нощта,

на прозореца ѝ спирал,

скитал си се ей така.

 

Много се заглеждал в нея,

в хубавото ѝ лице.

Мислел си, че лесно може

горе да я отнесе.

 

Да живее сред звездите

в синия богат палат,

те да ѝ красят косите,

пълни с земен аромат.

 

Но девойката щастлива

не узнала за това,

спяла си така спокойна

и безгрижна при това.

 

Тъй минавали са дните

неусетно, без следа,

влюбеният месец страдал

по красивата мома.

 

И когато се наканил,

всичко да ѝ обясни,

Слънчо златен го преварил

и целунал я с очи.

 

Само Слънчо можел нежно

да ѝ шепне през деня.

Неговото мило слово

носело ѝ топлина.

 

И девойката красива

станала му тя жена.

Много радостна, щастлива

на небето заживя.

 

Оттогава в късни нощи

Месечко въобще не спи,

тайно ходи ѝ на гости

и за нея той тъжи.

 

Затова така се скита

блед, нещастен, без мечти.

Рано сутрин по тревата

сипе бисерни сълзи.

            Мария Мустакерска

 

 

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??