Влюбено
И какво, че навън е дъждовно и сиво,
и какво, че е есен.
Да си влюбен е толкова много красиво,
и животът е песен...
Не поглеждам в краката си локвите мръсни,
ни чадърите потни...
От студената пепел на дните възкръснах
в две очи да се кротна.
Пак ме топли усмивка - око на малина,
сякаш лято пристига...
И рисуват слънца по небето комини,
на октомври намигат...
И какво, че вали, и какво, че е сиво -
аз свирукам небрежно...
Да си влюбен е толкова мног красиво
и естествено нежно...
На годините днес неподвластен нехая
и заблуди не нищя...
Да си влюбен е хубаво, вече го зная -
сядам да го напиша...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
