argonyk
355 резултата
Не в църквата, пред попа лицемерен –
без пръстени съдбата ни повика.
Под сянка от крило на гарван черен –
венчахме се на свещи и мастика.
Олтарът ни – една скована маса ...
  62 
Животът ми – покривка пъстра
с петна от вино и скандали –
в легло с артрит от земетръси,
Тя някой ден ще ме погали.
И, не че искам да си ходя, ...
  143 
Разрухата дебне коварно,
темелите знаят, обаче,
че всичката мъдрост и тайни
се гушат зад ниско дуварче.
Лехите с кромид и домати ...
  128  11 
  106 
  156 
Износил кат любови и раздели,
обходил вече повечето друми,
пред прага на последната неделя –
кове желязо и любовни думи.
Вечеря сам на делника след зноя ...
  224 
  154 
  196 
Свистеше бич жесток над правилата.
За съвестите нямаше "белина".
Но аз поех натам – към чудесата,
които баба вадеше от скрина.
Бурканче мед и сладко от смокини; ...
  216 
  199 
  224 
Ехтяха кладите на времето тревожно
и корабите ставаха на гробници.
Животът сменяше последната си кожа,
осиротял сред живите бунтовници.
Мълчаха паметните плочи безучастно ...
  218 
Светлината в окото на гарван се сви
и се спусна над къщите мрак посинял.
После почна небето от страх да кърви,
едри капки вещаеха бурен скандал.
Тишината крилата си бели прибра ...
  226 
  272 
  308 
На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни – ...
  310 
Като псувня през плет стихът ми гръмна,
разпердушинил евтината слава.
Аз утре сутрин трезвен ще осъмна,
но ти, глупако, глупав си оставаш!
Една жена ще наругая грубо ...
  245 
Ето съмва, артритът ни буди на време
да приемем парада на този живот:
два проводника скъсани, счупена клема
и обувки, затиснали мръсния под.
С разпилени любови, пари и недели, ...
  266 
на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...
  333 
На Коледа животът е послушен,
смирява се в жаравата на огън жив.
Под парата на чайника опушен
прилича печката на стар локомотив.
За питката тестото втасва кротко, ...
  300 
Звучи почти като обида,
речта на този шарен свят:
по Коледа и по Великден –
един и същи маскарад.
Предимно фалш е, общо взето, ...
  405  10  10 
На М. Р.
Надвили тишината на покоя,
очите ни говореха без глас.
На дансинга ти беше само моя
и само твой на дансинга бях аз. ...
  368 
Завръщам се по стъпките на тези,
които се отдалечават бързо
от спомена с несигурни протези,
завързали живота си на възел.
Завръщам се към печката с бакъра ...
  618  13  15 
С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.
Любовта е на път да изчезне до век ...
  355 
Прибрана е в хамбарите до грош пшеницата
и виното пиячи вече дири.
В оголените петолиния на жиците
от утре само вятърът ще свири.
Налбантинът ще подкове една илюзия – ...
  430 
Карамелени сажди във синьо –
вечерта е синигер и сврака.
Незапалил все още камина,
младо вино септември претака.
Янтра ляга на хълбок и слуша ...
  353 
Животът като блато се размъти.
Напряга лицемерието жили.
Лицата ви съм виждал много пъти.
Душите си, обаче, в мрак сте скрили.
С оголен зъб и нокти на чакали, ...
  471 
Живея на ръба на дните костеливи
в прегръдката на празната ми къща.
Говоря често с мъртвите, като със живи,
макар, че те мълчат, не ми отвръщат.
Навярно скитат из деретата усойни ...
  470  11 
По-прегракнал от стара винилова плоча с гласа на Висоцки,
по-пиян от представата грешна за ранната смърт на Есенин –
до забрава и късни прозрения този живот се проточи
и за себе си ходя да питам на бързея речните мрени.
Ще се срине до камък и пепел ...
  368 
Живея го! Животът е пред мене.
След много пътища – с превити плещи,
на масата – от стар паркет скроена,
празнувам днес поредната ни среща.
Чиния сирене, две люти чушки, ...
  402 
Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...
  653  15  14 
След изгреви, от залез по-самотни,
след празници с привкус на панахиди,
забил в сърцето на живота нокти –
от този свят е рано да си ида!
Все още ми е рано да забия ...
  662 
  565 
След изгрева, който в краката на патоса лази,
разтребвам небето над мене за бъдещи залези.
Застилам си нощното ложе със идващи срещи,
изпрани от съвести гузни и думи зловещи.
Поръчвам вечеря и вечер с луна като белег, ...
  398 
На брат ми Сашо
Подлецът, нечестив, умира всеки ден,
прегърнал мрака матов – дявол без рога.
Да бъдеш честен и със чест да си дарен,
е дарба свише, брат, хвани я за ръка. ...
  475 
на Ст.
Не със злато, косите ти, мила, сравнявам,
нито с мед на очите ти кротката благост.
Несравнимото нека в клишета възпява
този, който живота за утре отлага. ...
  444 
Поетът в стари богове не вярва
и все така, скептик, не вярва в нови.
Денят си не с остен подкарва,
износил много смърти и любови.
Износил два-три шаячни балтона, ...
  471  10 
Да избягаме ли в друго време, мила?
В някое далечно село, неизвестно.
Ти свенливо нежна гръд пред мен разкрила,
аз отново припознал те за невеста.
Да се любим върху козяк – архаично, ...
  482 
Всеки отговор ражда по залез въпроси.
Този свят без любов е на път да се срине.
Тя все още за мене облича и носи
най-красивите рокли в зелено и синьо.
Бели перли изгряват на тънката шия ...
  488 
Този дом е депо за прочетени книги
с никотинов таван и пердета непрани.
Тук понякога топло ухае на риган
и се меси живот в старовремска копàня.
Тук се раждат по съмнало песни и басни. ...
  519 
Предложения
: ??:??