Ставам сутрин с мисълта за теб,
излизам от къщи и отново мисля за теб,
не знам какво ми става,
но не мога да спра да мисля за теб.
Отивам в свободния с надеждата да те видя,
чакам с нетърпение нашите сбирки,
за да мога да те видя,
ох, любов, какво направи с мен.
За тебе мисля постоянно аз, любима,
но не мога да съм с теб,
защото не те заслужавам.
Обичам те, мила,искам те, мила
и тази мисъл ме убива.
© Радослав Калчев Всички права запазени