Ставам сутрин с мисълта за теб,
излизам от къщи и отново мисля за теб,
не знам какво ми става,
но не мога да спра да мисля за теб.
Отивам в свободния с надеждата да те видя,
чакам с нетърпение нашите сбирки,
за да мога да те видя,
ох, любов, какво направи с мен.
За тебе мисля постоянно аз, любима,
но не мога да съм с теб,
защото не те заслужавам.
Обичам те, мила,искам те, мила
и тази мисъл ме убива.
© Радослав Калчев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
