Толкова съм малък в тоя свят.
Струва ми се - колкото цветец.
Толкова е кратък моят смях.
Като смъртна вест.
Като в сън ме гали плаха нежност
и ме души някаква любов.
И гори, и пее, като нещо...
Като нещо - де да знам какво!
Песен ли е, обич ли е - знам ли,
но боля по цялата земя.
Като че от някого измамен
и надпят, надлюбен, надживян.
От лъжи и стихове замаян,
тъй ще си отида някой ден.
Толкова съм малък, че в замяна
ще поникне цвете.
Вместо мен.
© Райчо Русев Всички права запазени