Във нощ омайна някой не заспа
Сънят се спря, намигна му и си отиде
Не беше сам, а шепнеше си със жена
Наперена и уж отдавна все била сама.

Какво пък, хубава и интересна,
Жена като тигрица трябва да е в любовта
Защо не взема тая нощ я тресна?
Да си откъсна спомени за вечерта.

Добре де, ама много таз жена говори
И дълго чуди се, до мен не ще да спи
И цяла нощ ли следва с нея да се спори?
Не ме интересуват чувства! Я ела се съблечи!

Не ще да млъкне, леле, ще ми писне!
Ще лягаш ли, да те опъна през нощта?
Да те освободя от всички тежки, луди мисли
От раз да ти изпразня нервната глава.

Не иска май краката да отваря...
Уж важна е, ще си остане тъй сама
Късмет такъв със мен не се повтаря
Особено за таз проклетата жена...

Заспиваме? Добре, щом искаш...
Загубих времето си с теб! Млъкни!
Момиче, после ти ще се натискаш!
Довиждане! И по-добре не ме търси!

И да! До скоро! Но не ми пиши!
И да! Със сигурност не ме моли!
Вземи си чантата, гърба и забрави!