Вместо Сбогом
Вместо Сбогом
Като камък тежи тишината.
И отдавна лежи между нас.
Все по-чужди са вече телата.
За раздяла настъпил е час.
Аз не търся вече смеха ти.
И не искам да бъда до теб.
Ти чертата тънка пристъпи.
Аз самотно поемам напред.
И да искаш, не ще ме забравиш.
И да искам, не ще ти простя.
И където, и каквото да правиш,
вечно над тебе ще бдя.
Септември 2007 год.
гр.Айтос
Като камък тежи тишината.
И отдавна лежи между нас.
Все по-чужди са вече телата.
За раздяла настъпил е час.
Аз не търся вече смеха ти.
И не искам да бъда до теб.
Ти чертата тънка пристъпи.
Аз самотно поемам напред.
И да искаш, не ще ме забравиш.
И да искам, не ще ти простя.
И където, и каквото да правиш,
вечно над тебе ще бдя.
Септември 2007 год.
гр.Айтос
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Петков Всички права запазени
... хареса ми!
