7.12.2017 г., 14:30 ч.  

Внезапно 

  Поезия
657 4 6
Помръкнаха думите. Бледи, без плът.
Две сенки над мен се извиха.
И болка закуца... Без дом и без път...
Безкрайната нощ легна тиха
над мислите черни – зъл гарванов грак.
Потърсих покой и утеха
във поглед случаен на близък, на враг...
Тъгата – износена дреха –
захвърлих решително, дръзко, от раз...
Потънах сама в листопада,
Дочух отдалече скъп някога глас -
очаквана дълго награда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Предложения
: ??:??