7.12.2017 г., 14:30 ч.  

Внезапно 

  Поезия
536 4 7

Помръкнаха думите. Бледи, без плът.

Две сенки над мен се извиха.

И болка  закуца... Без дом и без път...

Безкрайната нощ легна тиха

 

над мислите черни – зъл гарванов грак.

Потърсих покой и утеха

във поглед случаен на близък, на враг...

Тъгата – износена дреха –

 

захвърлих решително, дръзко, от раз...

Потънах сама в листопада,

Дочух отдалече скъп някога глас -

очаквана дълго награда.

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??