7 дек. 2017 г., 14:30  

Внезапно 

  Поэзия
537 4 7

Помръкнаха думите. Бледи, без плът.

Две сенки над мен се извиха.

И болка  закуца... Без дом и без път...

Безкрайната нощ легна тиха

 

над мислите черни – зъл гарванов грак.

Потърсих покой и утеха

във поглед случаен на близък, на враг...

Тъгата – износена дреха –

 

захвърлих решително, дръзко, от раз...

Потънах сама в листопада,

Дочух отдалече скъп някога глас -

очаквана дълго награда.

 

 

 

 

 

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??