27.03.2009 г., 13:39 ч.

Внезапно небе... 

  Поезия
605 0 12
Пречупени дървета с мъртва плът,
треви, изпити от студа до сиво...
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя.
След само нощ –
природата набъбва,
засукала от първата кърма.
Животът, Боже,
пак животът тръгва.
Короните напъпват с часове.
А боровете рошаво настръхват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Предложения
: ??:??