Внезапно небе...
Пречупени дървета с мъртва плът,
треви, изпити от студа до сиво...
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя.
След само нощ –
природата набъбва,
засукала от първата кърма.
Животът, Боже,
пак животът тръгва.
Короните напъпват с часове.
А боровете рошаво настръхват.
Надничат между клоните-ръце
и сочат към върха с безбройни пръсти.
А аз вървя, понесла само теб...
От мисълта за теб съм упоена.
Поглеждам към внезапното небе...
с накъсана невестина премяна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Билярска Все права защищены
