19.05.2024 г., 18:40

Внимание опасност!

784 3 38

Внимание опасност!

Печат на красотата.

Буди съпричастност,

но свършва във кревата.

 

Дали ще се поддам

на толкоз изкушение.

Май хич не ме е срам

от моето падение.

 

Живея със надежда,

че има и прераждане.

Животът ми се свежда

до бунт и до нагаждане.

 

Внимание опасност!

по мен протича ток.

Проявите на страстност

наричат се порок.

 

Миговете – фотоси

в паметта се реят.

Но, пазейки живота си,

въобще не го живея.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Живея със надежда,
    че има и прераждане.
    Животът ми се свежда
    до бунт и до нагаждане.

    Toвa e пoaнтaтa нa cтиxoтo, a дpyгoтo e Kak eднa обиkнoвeнa житeйcka cитyaция тe kapa дa cтигнeш дo извoдa.
  • https://youtu.be/kLNWqxVr1UA?si=KUpZzZNZ8GHsElWn
  • https://youtu.be/sGELvb_a0rA?si=G6gvSASDM6wgrLG_
  • Теди, всичките пишещи тук, първо трябва да са четящи. И много четящи. Но за голяма част от тях е важно само да са "пишещи". И когато решат, че онзи другият, можещият, знаещият, целунатият от Бог им е трън в очите, да направят всичко възможно да го разкарат. Типично по български.
  • Ами, тука какво да кажа, едно голямо нищо! Подкрепям коментара на Безжичен! И пак ще кажа, нелепо е да се мислиш за поет само защото някъде си намерил местенце да публикуваш.
    Нелепо!
    Много " кралици" на поезията в сайта се опитаха да детронират поета Станков, но той ще си остане там, където му е мястото. И колкото и да роптаете не може да го стигнете... правите си лоша реклама, а това води до падение, както сама си го казвате и хич не ви е срам. Жалко!
    Станков, и не само той, многократно беше обиждан в сайта, къде със стихове, къде с коментари... спрете се хора! Тенев и за вас се отнася!
    "Не се гаси, туй що не гасне!"
    Някой го е казал преди повече от 140 години! Кой ли се е сетил преди мен🤔🤔🤔

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...