danisab (Ниела Вон)
214 312
21.02.2008 г., 11:15 ч.

Воаяж, воаяж... 

  Поезия
557 0 5

Когато пиша, съм покорна

на мислите си, чакащи в мене.

Да препътувам неуморно

поясното си делене

и да ги каня постоянно

на матинета, соарета,

и там, в представяне брилянтно,

надиплени, напудрени да светят.

Да се прелистват сред овации,

в които ще ме пращат на почивка.

И като съвършени грации,

излезли от най-добра отливка,

ще ми пращат картички

на своите постижения.

Да бъда горда с тях -

изпъкнали релефно върху мене...

 

И, глобусна, въртя се

и пиша пак покорно.

С пръст, където спра се,

там, в поредната гримьорна,

ще бъда пак и зрител,

и на театрална сцена,

а мислите ми-сценаристи -

ще се напишат в мене.

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??